Високи държавни такси спъват делата срещу некоректните банки

Делата срещу банковите институции за надвзетите лихви по ипотечни кредити са на път да се провалят. Причината е, че съдилищата, в които се гледат такива дела, налагат практиката държавната такса, която е 4 процента от стойността на иска, да се изчислява не на базата на това, което банката е надвзела до момента от клиентите си, а на базата на всичко, което банката би надвзела до края на срока за погасяване на кредита. За това алармираха хора завели граждански искове за надвзети лихви по ипотечни кредити. Повечето заведени дела касаят така наречените франкови, ипотечни кредити, които няколко банки предлагаха в периода 2005-2008-ма година с мотивите, че курсът на швейцарския франк повече от 10 години е много стабилен и лихвения процент би бил по малък от ипотечния кредит в евро. Бисер Караколев.-ищец Взех 2008 – ма година септември месец кредит в швейцарски франкове. Той действително си беше в евро, обаче нали там преобразуване в швейцарски франкове и лихвата беше 6 процента първия месец платих на 6 процента, средата на втория я вдигнаха на 7 и съответно ми се вдигна и вноската и постепенно започна да се вдига и франка. И в един момент. Стигнах значи в началото 800 лева по първоначален план трябваше да ми стигат за вноска, а в един момент стигнах до 1200 лева Цветомила Найденова – ищец Съответно се оказа доста неизгоден, 2008 – 2009 та започна да се вдига, банката отказа превалутиране на хилядите мои молби, тъй като се оказа, че са ме излъгали и то жестоко. И от тогава насам курса на франка се вдигна от 1, 18 когато го взех на 1, 60. Интересен е факта, че в договорите е упомената само сумата в евро, но не и в швейцарски франкове, както и че нито един от кредитополучателите предварително не е бил предупреден от банката, че вноската по погасяване на кредита, няма да се изчислява в евро, а ще се изчислява в швейцарски франкове. След като клиентите са подписали договорите с банката, от която трябва да получат ипотечните кредити, банката извършва така нареченото служебно превалутиране. С тази финансова операция започват и неприятностите на хората имали нещастието да вземат ипотечен кредит от една от гръцките банки. Цветомила Найденова Вноската стана тройна, което означава, че аз вече с доходите, които са ми одобрили, като кредитополучател не мога да ги плащам и започнахме дела, започнахме едни преструктурирания, които се оказаха в моя вреда, защото се вдига главницата по този начин. И от едно 110 хиляди евро в момента дължа 160, което не съм взела. Просто е безумно да плащаш за нещо, което не струва толкова, пък и на всичкото отгоре банката не търпи никакъв валутен риск всичко прехвърля на моя гръб със становището, че са ме уведомили. Уведомили са ме като са ми показали една брошура, в която курса на франка за последните 10 години не е се е променял. Това става преди кризата. 03:01 Анелия Гишина – ищец Сега имаме неизяснени спорове в съда по едностранно вдигане на лихвата и по едни виртуални сделки, които не бяха представени в началото, а именно служебно превалутиране в швейцарски франкове. 00:40 С колко е вдигната вашата лихва по този начин? – Ами честно да ви кажа не знам точни цифри, но мисля, че 2 пункта е вдигната лихвата спрямо първоначалната, два процента над първоначално договорената лихва. Сега дължа 50 процента над първоначалните вноски, които са били договорени. репортер: Конкретно вашия заем за какво беше от банката? Бисер Караколев За Жилище. репортер: Жилищен кредит на каква стойност? Бисер Караколев Ами 48 хиляди Евро и те като ги преизчислиха по тогавашния курс излезнаха 78 хиляди и 700 франка. А в действителност са ми дали евро. репортер: Когато вие подписвхте договра с банката беше ли казано, че ще има някакво виртуално превалутиране, от евро към швейцарски франка или някаква друга валута? Бисер Караколев Те казаха, но те нарочно поддържат голяма разлика между купува и продава. И при тия превалутирания от евро в лева и от лева в евро от всяко едно превалутиране аз губя. Репортер: – По колко? Бисер Караколев 38 :37 Не знам дали съм смятал. Мисля по ми е добре да не смятам, че ми идва в много. Цветомила Найденова Кризата в Европа настъпи 2008 ма , може и да са знаели, може и да не са , но банката отказа да поеме всякакъв валутен риск и прехвърля всичко на кредитополучател, който не разбира от финанси. Значи банковата институция е тази, която би трябвало да си прави проучванията и да те информира за всякакви валутни рискове те не го направиха и прехвърлиха цялата тежест върху нас. адвокат Десилава Димитрова Буквално става въпрос за това, че клиентите са договаряли с банката получили са суми в евро или в лева, а съгласно договора, съгласно неравноправна клауза в договора, те трябва да връщат швейцарски франкове. Курса се е вдигнал от 2008 – ма до момента с около 40 процента. Отделно от това на тях им е увеличена лихвата, независимо, че либорта за франка е паднал от 4 процента на нула и в резултат на това те плащат двойни вноски в лева. Всъщност в банковите институции ако не са знаели за рисковете, които биха настъпили за кредитополучателите, поне със сигурност са били предупредени. Още през 2005 та година управителя на Българската народна банка Иван Искров в речта си от 5 декември пред Асоциацията на търговските банки, предупреди, че когато банката предлага кредити в чуждестранна валута различна от евро, е длъжна подробно да се запознае кредитополучателя с потенциалните бъдещи рискове по погасяване на кредита. Цитат от речта на Иван Искров „Нещо повече, когато се предлагат кредити в чуждестранна валута, различна от евро, трябва ясно да се обяснява на потребителите размерът на потенциалния валутен риск, който се крие в този вид кредити. Показателен пример са кредитите, деноминирани в швейцарски франкове, където рекламната стратегия на търговските банки акцентира единствено върху размера на лихвата. Предлагането на 20 – 25-годишни кредити във валута, различна от левове и евро, крие големи рискове за кредитополучателите, особено в случаите, когато това са домакинства, които нямат знание и опит за застраховане срещу валутен риск. Нещо повече, за професионалната общност е ясно, че е много трудно, ако не невъзможно, прогнозирането на динамиката на валутните курсове. „ Поискахме обяснение от служител на банката, който беше призован като свидел по едно от делата срещу кредитната институция, да разясни механизма на така нареченото виртуално или както е описано в документите служебно превалутиране, както и на какво основание банката е вдигнала едностранно лихвата по кредита. Николина Танчева експерт Жилищно кредитиране в централно управление на Пощенска банка. Юробанк България АД репортер: Бихте ли обяснили, на какво основание банката е увеличила лихвата при положение, че първоначално лихвата е била строго зафиксирана? Николина Танчева експерт Жилищно кредитиране в централно управление на Пощенска банка. Юробанк България АД Не, не мога да ви обясня нищо,- няма да ви кажа нищо. Аз съм служител на банката. Репортер: Кажете на какво основание. Все пак трябва да ни кажете на какво основание. Ужилените по този начин са над 3 хиляди човека. Част от тях завеждат дела срещу банката за незаконно надвзети лихви по кредита и повечето от делата пред първоинстанционния софийски районен съд са спечелени. Банката обжалва пред по- горната инстанция, която в случая се явява Софийският градски съд. Оказва се обаче, че по преценка на някой магистрати от Софийският градски съд, платената държавна такса на първа инстанция, която около 40 лева била прекалено ниска и с този мотив връщат делата на районния съд, като в определенията си градските магистрати задължават ищците да платят ново образуваната държавна такса в касата на районния съд, която по тяхна преценка възлиза на няколко хиляди лева. Конкретен пример е дело номер 25 842 от 2011 година по описа на районен съд София, което на втора инстанция в Софийският градски съд е разпределено на 4 Г възивен състав с председател съдия Геника Михайлова. С определението й от 6 август 2012 година тя връща делото на първа инстанция. Мотивите на магистрата са: Първо – гражданският иск не можел да бъде за 9 475 лева и 12 стотинки, който се отнасял за надвзетите лихви до момента, а трябвало да бъде върху сумата от 115 хиляди 568 евро или иначе казано да е за целия период по погасяване на ипотечния кредит, който е от порядъка на 30 години. И второ, така самата държавна такса от 48 лева и 33 стотинки нараства на 8 992 лева и 92 стотинки. От определението не става ясно на какво основание съдийската изменя сумата по гражданския иск, което от своя страна е довело и до повишаване на държавната такса. Потърсихме чрез пресцентъра на Софийският градски съд съдия Геника Михайлова, за да обоснове мотивите си за написаното от нея определение. От пресцентъра на съда ни уведомиха, че съдия Михайлова е оказала да коментира, каквото и да е по казуса с думите цитирам, Съдията говори само със съдебните си актове. Нещо повече не само съдия Михайлова, но и нито един от колегите и от градския и от Софийския районен съд не пожела да разясни на какво основание е възможно сумата за гражданския иск по преценка на магистрата да бъде променена и по този начин да се увеличи и държавната такса. Според адвокати водещи такива дела, този акт на съда е безпрецедентен и обслужва интересите на банката. Десислава Димитрова адвокат От съдът се налага според мен неравноправна практика да се отказват ишците да водят дела с неоправдано високи такси. Има вече съдебна практика съгласно, която държавната такса върху иска, се изчислява на база всичко, което банката би надвзела до края на срока на кредита. Това води до дължимост на няколко хиляди лева държавна такса, което е абсолютно непосилна за длъжниците и това е начин те да се откажат от водене на дело от защита на правата им. Ако приемем, че държавните такси по този вид дела трябва да са не само за досега надвзетите лихви, но и за евентуалните бъдещи надвземания до крайния срок на погасяване на кредита изниква въпросът. Защото определянето на тези високи държавни такси не е започнало при старта на делата? Роман Джуров адвокат Последния месец придобиват масово явление тези определения. Преди това бяха откъслечни, имаше ги по някои дела. Просто много изглежда като модел, който първо беше пробван дали ще минава. Вече , след като се е видяло, че ще има подкрепа на съда. Не казвам стимулирана или не , казвам, че съда споделя такова виждане вече придобива масовост това явление. Което ще доведе до това банките да продължават да правят това, което правеха до момента. Т.е. Да надвземат лихви и ефективния контрол, който трябва да даде нашата съдебна система на тези отношения да бъде непосилен за кредитополучателите. 19:14 Бисер Караколев ищец Таксата беше 40 лева. При първото дело е било за увеличаване на таксите и трябваше още 580 лева да дам. И стават 620. Следващото дело още 320 лева и станаха 940 плюс 800 лева за вещо лице. Репортер: Всичко това още на първа инстанция ли се развива? Бисер Караколев ищец На първа още не е започнало делото фактически. Аз бях на 4 октомври на дело за пъв път и цялото дело беше около 45 минути заседанието, което мина в четене на определение, кое било не оценяемо, а пък той го преценява като оценяемо и по 50 лева по 50 трябва да платя още 240 лева. Направи ми впечатление снощи. Сега се сетих, че приказваха нещо за 620 лева , че съм платил до сега такса и жена ми отвори един файл, там си пише всичко какво сме дали и те са 620 плюс 320 и той сега ми наложи още 240 и по същество още нищо не е говорено по делото. Репортер: Каква е държавната такса, която изискват от СРС от вас? Бисер Караколев ищец – 900 1100, 1 180 . репортер: От съда как се обосноваха, за тази прекомерно висока такса? Бисер Караколев ищец Ами , съда счита, че еди кой си иск там за еди какво си е изчисляем и го изчислва на 1250 лева и 4 процента от 1250 лева са 50 лева такса. Репортер: А какви са вашите искови претенции, за надвзетите лихви от какъв период и колко при съответно трябва да ви върне банката? Бисер Караколев ищец Значи според моите изчисления моите лихви са 2 969 франка. Роман Джуров адвокат Няма абсолютно никаква, нито юридическа, нито каквато и да е логика да се начислява държавна такса върху претенция, която никога няма да се получи от съответния ищец по делото. Може да стане и обратното нещо никога да не се увеличат лихвите, но точно тази несигурност, точно липсата на обективен критерии да се приеми един иск за оценяем води до извода, че тези определения на съда не би следвало да са в този вид. Не би следвало държавната такса да се определя по този начин. Заради тези действия на съда адвокатите на хората завели дела срещу такива банки са решили да сезират Съда на Европейските общности, тъй като въпросните съдебни определенията влизат в противоречие в Директива 93/13 според която основно право на потребителите е достъпа до съдебна защита. Роман Джуров адвокат Това назрява, като проблем, защото изчерпвайки възможностите на националното правосъдие, много трудно ще влезе някой в европейския съд с такава претенция и тя ще бъде уважена, защото формално закона не е нарушен тук. Т.е. Деюре определенията са правилни, де факто обаче няма никаква икономическа или юридическа логика по тях. Прегражда се пътя за защита, Вярно е според закона това определение не прегражда пътя на защита , но прави защитата толкова скъпа, че тя става непосилна. Де факто се прегражда възможността да се търси защита. Десислава Димитрова адвокат Съгласно ГПК исковете са два вида. Оценяеми и неоценяеми. Оценяем е иска, за сумите, които ние търсим за вече изминал период да ни се върнат. Върху тези думи ние плащаме 4 процента държавна такса. Искът за нищожност на клауза според мен е неоценяем до толкова, че ако ние го спечелим, клиентите няма да получат никакви пари. И аз не виждам никакво основание да се счита за оценяем, освен единствено да се използва като начин да се откажат хората да си защитават правата. Роман Джуров адвокат Не мога да се ангажирам с мнение дали е от мода, да се четат такива определения, дали е от нежелание на съдиите да разгледат делото. Съответно да сменят подсъдността, да отиде на окръжен съд, за София градски съд. Не знам дали е някаква друга причината, това е неправилно и всички кредитополучатели ще страдат от това нещо ако се превърне в устойчива практика. От това ще спечелят единствено банките, които към момента виждаме, вдигат си лихвите, не просто не ги намаляват като би следвало според същите договори, които банката е подписала. Не само не ги намаляват, увеличават ги и изведнъж се оказва, че ти можеш да търсиш защита, правото е на твоя страна, но тя е толкова скъпа, че е непосилна за теб. И ти няма как да се защитиш от това нещо. След като няма как да се защитиш, кой печели от цялата ситуация.