Започвам с езика на омразата. Като срещнете политик, независимо от коя партия, счупете му носа

Средата на юли, жега, скука, празни новини. Проблем за всички, които се занимават с информиране на населението. И сайтове, и телевизионни канали се чудят с какво съдържание да запълнят времето и пространството. Естествено, от телевизиите се очаква повече, заради наличието на програмна схема и определено време, което трябва да се запълни. И продуценти, редактори и репортери мислят. И измислят: тук катастрофа, там пожарче, малко българска политика, малко международни новини. И за да завършат все пак и малко човещина, излъчват репортаж наречен „зов за помощ“. И така, седя си и зяпам скучните новини, минавам през цялата им схема и накрая попадам на „зов за помощ“. Няма да ви занимавам с детайлите. Най-общо: момиче/дете на 17г. красиво, младо, умно. От малък български град. Или е Бяла Слатина, или нещо с „бяла“ в името. Не помня. Родено здраво, учи, радва се на живота и на приятелите си. Докато, в един момент получава нещо като изкривяване на единия крак. Безобидно на пръв поглед, но се развива и окуцява. И до ден днешен куца. Това обаче не е краят. Момичето започва да си изкривява и гръбначния стълб, защото не може да си позволи лечение. Майка й плаче. Обикновена жена, работеща майка. Плаче, защото за детето й, което е здравноосигурено, трябват 17 000лв за лечение. Повтарям: седемнадесет хиляди лева. А тя ги няма. И плаче. И аз плача. И аз ги нямам. И момичето плаче. И се надява през сълзи. А хубаво…..И се ядосвам. Много се ядосвам на нашата политическа паплач. И го мисля това дете много. Минават няколко дни, присещам се за това момиче/дете. И все си ми е гадно. Рязко информационният поток се засилва, и аз улисан в собствените си проблеми, забравям за това момиче/дете. Докато не се появи онзи дебил, премиера и не изръси „държавата има излишък два милиарда лева“. Два милиарда? Отново се сетих за момичето и неговите 17 000лв. След това пък попаднах на следната информация: У нас веднага след последните парламентарни избори Нова телевизия изчисли: „Държавата ще плаща десетки милиони на партиите, влезли в парламента. Общата сума е над 31,7 милиона лева годишно. Цената на всеки глас е 11 лева. ГЕРБ ще получи над 12,6 милиона лева, а БСП – 10,5 милиона лева. Обединените патриоти ще разпределят 3,5 милиона лева, ДПС – 3,4 милиона лева, а ВОЛЯ на Веселин Марешки получава 1,6 милиона лева субсидия“. Схващате ли? Около 32млн.лв, ние/вие ще платим на шибаните долни скапаняци, заради това, че са в парламента. А едно момиче/дете плаче за 17 000лв. за да си оправи крака. Що за хора сме? Народ ли? Не. Сбирщина, скапана, проста сбирщина. Едни малоумници, ограбвани и управлявани от други малоумници. Сега депутатите (мама им мръсна долна курвенска) ваканцуват. Кой на море, кой в чужбина. А едно момиче/дете и една майка плачат. И аз реших: започвам с езика на омразата. Защото ги мразя. Защото ги ненавиждам. И от сега нататък, където видя политик, директно го удрям в носа без предупреждение. И моля и вас да направите същото. Както Ви моля да споделите този текст, за да стигне до повече хора. За да се знае, че ще ги бием, и за да се знае защо ги бием (мама им скапана, мръсни, долни политически курви). Само с бой ще ги оправим. Е, може и да пообесим двама-трима. Или повече. Сигурен съм, че и боя ще свърши работа. А едно момиче/дете някъде из България плаче. Боян Цонев