Куха ли е Земята отвътре?

  На 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци. На тези снимки ясно се вижда огромна черна дупка в района на полюса. 3
Снимките са автентични – нееднократно е провеждана експертиза. Тяхната публикация отново подгряла интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува друг живот там, вътре.Теорията за кухата Земя не е нова. От век на век тя вълнува умовете на хората, смятат я за абсурдна, ненаучна, надсмиват й се, но тя намира все нови привърженици.Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които описват „друг свят“, намиращ се под земята – Орфей е търсил там Евридика, там се е спускал Одисей, под земята се намира адът на християните и задгробният свят на китайците.Кухата земя е описана в романа на акад. Владимир Обручев „Плутония“, за нея е писал Жул Верн в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ и много други автори.
Мистиците на Тибет вярват, че под земята се намират легендарните Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи огромна психическа сила, които понякога излизат на повърхността на Земята. Много сериозно към тази хипотеза се отнасяли в Третия райх и дори предприели търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 година излязла популярната книга „Кухата Земя“ на д-р Реймонд Бернард, който по това време изчезнал в пещерите на Южна Америка, тоест добрал се до подземния свят, както смятат неговите последователи. Да се опитаме да проследим историята на тази хипотеза. За първи теоретик на кухата Земя се смята Платон, след това тази идея издигнал известният учен и член на Петербургската академия на науките, математикът Леонард Ейлер. Според една от теориите на Ейлер нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Той признавал съществуването на една куха обвивка, отделена на голямо разстояние от ядрото. 4 Тази обвивка според него има изходи на Северния и Южния полюс. Както смятал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра устойчивост на планетата, отколкото няколко обвивки. Идеята за кухата Земя през 1692 година е отстоявал и прочутият астроном Едмънд Халей, същият, който е открил Халеевата комета. Той смятал, че Земята се състои от обвивки с дебелина около 800 км, две външни концентрични обвивки, разделени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с различна скорост. Халей смятал, че изтичане на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния. През 1818 година американският инженер Джон Клийвс Саймс се обърнал към Американския Конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход във вътрешността на Земята. На 15 април 1818 година членовете на Конгреса, директорът на университета и няколко големи учени получили такова послание:
До целия свят. Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има отвори на полюсите от 12 до 16°… Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от Сибир в края на лятото със северни елени и шейни… Обещавам, че ще намерим топли и богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни, а може би и хора… Наемам се да докажа истинността на това изказване и съм готов да изследвам вътрешността на Земята, ако ми помогнат институциите. Клив Саймс, бивш капитан от пехотата“
Естествено, не му дали пари и дори не вникнали в неговата теория, макар че след това той се сдобил с множество последователи. През 1908 година излязла книгата на Уилис Джордж Емерсън със странното заглавие „Опушеният Бог“, в която се разказва за загадъчното приключение на норвежеца Олаф Янсен и неговия баща. По време на плаване на север те пропаднали в дупка около Северния полюс и се озовали в неизвестен свят, където обитавала високоразвита цивилизация. Нейните жители общували телепатично и се движели с огромна скорост на дисковидни летателни апарати. Там имало и Слънце, разположено в центъра на Земята. След две години бащата и синът излезли от този свят през дупка чак на Антарктида на Южния полюс! При излизането бащата загинал, а синът оцелял и по някакъв начин се върнал в Европа. Заради своите разкази за неведомия свят Олаф Янсен бил затворен за 24 години в психиатрична болница, а когато излязъл, се преместил в САЩ, в Калифорния, и там срещнал Уилис Джордж Емерсън. Той му разказал подробно за своето приключение, като подкрепил разказа си с дневници и карти на маршрута. Олаф до самата си смърт убеждавал околните в достоверността на случилото се с него и неговия баща. Колкото по-фантастична да е теорията, толкова тя е по-жива, и през ХХ век отново изплувала – в трудовете на известния мистик конспиратор Мигел Серано. Той бил политик, посланик на Чили в Индия, България, Австрия, общувал с Рьорих, Индира Ганди, Далай Лама ХIV и много други известни световни знаменитости. След Втората световна война дълго време работил в Комисията по атомна енергетика на ООН. Но при всичко това той издигнал невероятно безумната теория за развитието на човечеството и появата на раса на свръххора, която Серано публикувал преди началото на Втората световна война. Тя толкова се харесала на Хитлер и теоретиците на Третия райх, че те я взели на въоръжение. Един от разделите на тази теория е посветен на съществуването на куха Земя. Серано приема буквално теорията на кухата Земя и смята, че вътре в Земята съществува пространство, годно за живот на хора, което има свое Слънце, трева, дървета, реки. В кухата земя живеят представителите на бъдещата раса на Земята, а там може да се попадне през система от пещери в Хималаите, на Тибет, Памир, Андите, но има входове и на полюсите – Арктика и Антарктида. Серано споменава за наличието на оазис с топли води близо до бреговете на Антарктида, той самият извършил пътешествие в Антарктида с чилийска военна експедиция. Освен Серано нацисткият теоретик на доктрината за „вечния лед“ на Ханс Хорбигер също твърдял, че Земята е куха отвътре и там трябва да се укрият хората, когато Луната падне на Земята. В тази идея сериозно вярвали нацистите и техните многобройни експедиции на Антарктида са добре известни. В района на Земята на кралица Мод техните подводници открили гигантска система от вътреконтинентални кухини, образуващи огромни пространства с топъл въздух (Серано смята, че част от членовете на СС, особено езотеричните отдели и Аненербе, са били своевременно преведени в подземните коридори на Антарктида). През 1943 година гросадмирал Карл Дьониц произнесъл доста забележителна фраза: „Германският подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост.“ Излиза, че от 1938 до 1943 г. нацистите са изграждали секретна база в Антарктида. Съществувало секретно съединение на германските подводници „Конвой на фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самия край на войната в пристанището на Кил от тях било свалено торпедното въоръжение и те били натоварени с контейнери с различни стоки, а на борда им се качили тайнствени пътници, чиито лица били скрити с хирургически маски. Екипажът за подводниците се избирал сред моряци, които нямали семейства или останали живи роднини, а заедно с тях самите вземали и „обет за мълчание“. Командир на една от подводниците бил 25-годишният Вилхелм Бернхард и в нощта на 13 април 1945 година подводницата U-530 излязла от Кил. Достигайки бреговете на Антарктида, членовете на екипажа открили там подходяща ледена пещера и внимателно разтоварили контейнерите с реликви на Третия райх, включително документи и лични вещи на Хитлер. 5 Това бил първият етап от операцията под кодово название „Валкирия 2“. На 10 юли 1945 година U-530 навлязла в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предала на победителите. И такива подводници били три… Край на разследването на дейността на силите на Третия райх в Антарктида станала операцията „Висок скок“, проведена през 1947 година от Военноморските сили на САЩ под командването на контраадмирал Ричард Бърд, като съставянето на плана за операцията съвпадало по време с края на разпита на бившите командири на подводниците… Експедицията на контраадмирал Бърд се смята за строго научна, но била финансирана от ВМС на САЩ. Те се отправили в Антарктида в съпровод на самолетоносача „Касабланка“ с 25 самолета и 7 хеликоптера на борда, подводница, ледоразбивач и 12 танкера, на които се намирали 4800 души. На 1 февруари 1947 година експедицията, предвидена за 8 месеца работа, пристигнала в Антарктида в района на Земята на кралица Мод. Била извършена мащабна работа по аерозаснемане, оборудвана била полярна станция, но след това в ефира се появили много странни съобщения:
Те ни атакуват. Ние понасяме големи загуби.“
Не е известно с кого е воювал контраадмирал Бърд, но на 3 март 1947 година всички работи внезапно били прекратени и експедицията спешно се върнала в Америка. Материалите от експедицията веднага били засекретени, а за причините за бягството на адмирала от Антарктида нищо не било съобщено. Но след година в пресата започнали да се появяват съобщения, че експедицията не се е върнала в пълен състав – бил загубен един кораб, били изведени от строя 13 самолета и около 68 души от личния състав били убити, а новият самолетоносач спешно бил изпратен на ремонт. В пресата се появили съобщения, че контраадмирал Бърд през април 1947 година дал подробни обяснения на секретно заседание на президентската комисия във Вашингтон. В резюмето на комисията имало такива пасажи:
Корабите и самолетите на Четвърта арктическа експедиция на САЩ са подлагани на нападение от странни „летящи чинии“, които „излезли изпод земята“ и движейки се с огромна скорост, нанесли значителни щети на експедицията.“
Контраадмирал Бърд бил затворен в психиатрична болница за 5 години. Но интересно, че когато шумотевицата утихнала, той излязъл от психиатрията и отново преспокойно заел ръководен пост във ВМС на САЩ – вероятно правителството изобщо не го е смятало за луд. В пресата по повод тази странна война са изказвани различни версии, включително, че контраадмиралът е воювал със силите на „Четвъртия райх“ или с „Нова Швабия“, базирана в кухините на Антарктида, а летящите чинии са секретни разработки на нацистите. Но някои стигнали по-далече и изказали предположение, че нацистите са успели да открият в Антарктида входа към подземния свят и да се разберат с неговите жители, а странните летящи чинии били с вътреземен произход. С обединяването на науката и научната фантастика започваме да дешифрираме древните мистерии, свързани с човечеството. Ако има интелигентни същества, които живеят под повърхността на земята, те няма да оцеляват във вулканични скали, а ще са създали технологични съоръжения, чрез които да поддържат живота си. Възможно е дори тектоничните движения да са резултат от тяхната дейност. За тези екзотични представи дори има създадена теория – Кухата Земя. В нея има идеи за вътрешно слънце, извънземни същества и легендарни подземни градове и цивилизации. Вярването за живот под повърхността на планетата е създало образа на много „места“ в древния свят – християнския ад, гръцкия Хадес и неговото подземно царство, еврейския шеол и скандинавския Сварталфхайм. В сегашни дни полюсите на Земята се топят с бързи темпове и това може да доведе до разкриването на истината около тази загадка и връзката ѝ с митовете за сътворението на човешката раса. Според теорията за куха Земя нашата планета е напълно куха, или с други думи съдържа огромно пространство във вътрешността си. Предполага се, че дори има цивилизации, които живеят в градове по земята. Най-често се споменава, че тези същества са по-напреднали нас. Някои хора дори смятат, че НЛО не са извънземни, а представители на подземните цивилизации. Има няколко души в историята, които са твърдели, че са се срещали с тези мистериозни същества, някои дори са написали подробни доклади за срещите си. Има и книги за това как са посрещнати и какви знания са били разменени. Интересно описание на подобна среща е това на Джон Клийвс Симс младши (John Cleves Symmes Jr), който е бил чиновник, търговец и лектор. Той въвежда и концепцията за „врати“ (отвори) на полюсите, които водят към тези подземни светове. 2 „Земята е куха и обитаема отвътре; съдържа определен брой плътни концентрични сфери – една в друга. Земята е отворена на полюсите на 12 или 16 градуса. Залагам живота си в защита на тази истина и съм готов да изследвам кухата ни планета, ако светът ме подкрепи и ми помогне в това начинание.“ Кухата Земя на Симс описва планетата ни като сбор от 5 концентрични сфери, като външната (нашата) е най-голяма. Той смятал, че земната кора е дебела 1 000 мили, като „вратата“ в Арктика била широка 4 000 мили, а тази в Антарктида – 6 000 мили. Симс успял да навлезе в подземния свят, защото извивките на отворите преливали толкова бавно, че дори не се забелязвало преминаването под повърхността. Той твърдял, че заради центрофужните сили Земята трябва да е сплесната при полюсите и това осигурявало плавен и просторен вход към вътрешността на планетата. Симс не бил най-добрият лектор. Притеснявал се да говори пред хора. Но въпреки това останал в полезрението. Различни хора му станали последователи, а идеите му започнали да придобиват форма в умовете на обществото. 3 През 1820 дори се появила книга на име Симзония (Symzonia). В нея се разказвало за пътешествие към Южния полюс, което имало за цел да докаже теорията на Джон Симс. Капитанът не споделил намеренията си на екипажа, защото се страхувал, че ще се откажат и им казал, че става въпрос за търговско пътуване към южните морета. Екипажът открива вътрешен континент, който се казва Симзония – в чест на Симс. Въпреки че Симс и последователи му не успели да покажат неоспорими доказателства за твърденията си, в тях трябва да има поне капка истина, защото във времената доста хора са казвали, че са наблюдавали явления, свързани с тези подземни светове и дори са получавали духовни насоки от съществата, които ги населяват. В момента можем да бъде сигурни само в едно – под земята се крият доста мистерии. Смята се, че диаметърът на Земята е почти 8 000 мили, а най-дълбоките разкопки са стигали до половин миля. Това означава, че не знаем почти нищо за природата и структурата на планетата ни под повърхността. Възможно е и да не разберем скоро, така че се надяваме, ако наистина има такива същества, те първи да решат да се свържат с нас. Много митове на различни народи разказват сходни неща – в недрата на земята се крие неизвестна високо развита цивилизация, която от време на време излиза на повърхността с невероятни апарати. В различните точки на планетата тя е наричана с различни имена. Тибетците, например, я наричали Агарта. След създаването на националните държави от съвременен тип първа Германия в лицето на нацистите тръгва по следните на подземния свят и невероятните технологии, които крие. Секретни документи, които бяха разкрити наскоро показват, че лидерът на Третия райх Адолф Хитлер е пратил няколко експедиции на Юг и на Север. Една от тях обаче започва създаването на няколко тайни бази в Ной Швабенланд, Антарктика. Открили ли са нещо немските изследователи, че са решили да се локализират в района засега остава загадка . Проходи Свръх-секретна карта, принадлежаща на Третия Райх, показва изумителни неща. Тя съдържа изображения на тайни проходи, които са били използвани от немските подводници, водещи до мистериозни подземни региони. Друго документално свидетелство изобразява напълно завършен земен глобус в разгъвка, обрисуващ двете полукълба и мистериозното царство Агарта. Архивите говорят Идеята, че планетата ни е куха и, че може да се влезе вътре в нея през Южния или през Северния полюс, а там процъфтяват тайни отцепнически цивилизации, е подхранвала въображението на хората през вековете. Тези разсекретени материали със сигурност ще налеят още масло в огъня към вече съществуващите твърдения. Мнозина изследователи твърдят, че този свят е бил държан в тайна от посветни шамани. След Втората световна война голямата тайна е продължила да се пази от от световни лидери и посветени правителства. Нова светлина върху разгадаването на мистерията хвърля и писмото, писано от Карл Унгер, който е бил на борда на немската подводница „U-209”, командвана от Хайнрих Бродда. В него той пише, че екипажът е достигнал вътрешността на Земята. Няколко от членовете на експедицията толкова им е харесал как е утроен животът в подземната държава, че въобще „не считат за нужно да се връщат обратно“. Инструкции Официалните нацистки инструкции за достигането на Агарта се съдържат в едно хвърчащо листче, изпаднало случайно от засекретена прашна папка с документи. Въпреки че имало неугледен и доста телеграфен вид, документът съдържа 9 много точни инструкции към екипажите на бъдещите кораби да достигат до втората земя. Координатите, които тепърва трябва да е проучват дали са верни гласят следното: „Агарта се намира на 64 градуса източна ширина и 1 градус южна дължина, входът е в скала на дълбочина 400 м“. Втората земя е описана не в една и две приказки. Дори в нашия фолклор присъства легендата за подземни същества, които излизат и взимат по първи петли най-хубавата девойка в селото. В древната гръцка митология богът-пазител на подземното царство се наричал Хадес.
1

Каменна врата на входа на подземния град Йозконак, Турция. Bernard Gagnon/Wikimedia Commons

В безброй предания, митове и легенди на народите по света се говори за подземни градове и подземни цивилизации, за обширна мрежа от свързани тунели по цялата планета. Митовете за кухата Земя свидетелстват за тези подземни портали. Спомнете си загадъчните истории за тунели и галерии в пещерите в Куева де лос Тайос в Еквадор или разказите за входове в подземни светове, разположени в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори под Сфинкса в Гиза. Кухата Земя и експедицията в Арктика Теорията за кухата Земя твърди, че Земята се явява куха планета, а входовете към подземния свят са разпръснати по цялата ѝ повърхност, включително около двата полюса. Тази теория била известна от древни времена и учените, по-конкретно Едмънд Халей, я защитавали през цялата история. От 1818 година американецът Джон Клийвс Симс страстно отстоявал тази теория. По думите му във вътрешността на нашата планета се намира подземен свят, осветен от малко слънце, там има планини, гори и езера. Симс организирал национална кампания за събиране на средства, необходими за експедиция в Арктика за търсенето на вход към подземния свят. Той дори се обърнал към Американския Конгрес с намерението да получи помощ от правителството. За жалост починал преди правителството да задели средства. Експедиция на Северния полюс е организирана през 1838 година, макар че целите ѝ не били толкова алтруистични. Всъщност правителството искало да изследва района, тъй като това била още незавоювана от света територия, както и Южният полюс. Експедицията под ръководството на Чарлз Уилкс продължила четири години и изследвала обширни територии от Арктика, но не били открити никакви признаци за входове под земята.
2

Входът към подземния свят, от гледна точка на Симс, ако се наблюдава с телескоп от Луната. Илюстрация в сп. Harper’s New Monthly Magazine, октомври 1882 г.

И все пак идеята на Симс останала в умовете на някои писатели, които обичат търсенето и се стремят да въплъщават нереалистични мечти. По такъв начин Едгар Алън По, Жул Верн и Хауърд Лъвкрафт са отдали дължимото на теорията за кухата Земя.
 

Илюстрация на Едуард Риу към романа „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, 1864 г.

3През ХХ век също имало такива, които се опитвали да получат достъп до този тайнствен свят под земната кора. Например някои от нацистките лидери, любители на древните митове и окултисти в Германия проявили особен интерес към тази теория. История на теорията на кухата Земя Едмънд Халей (1656–1742), английски учени, който открил и изучавал кометата, носеща неговото име, вероятно е бил първият, издигнал научна хипотеза за кухата Земя. След серия наблюдения на магнитното поле на Земята Халей стигнал до извода, че наблюдаваните аномалии могат да бъдат обяснени само с това, че Земята се състои от две сфери – външна твърда и вътрешна куха, като всяка от тях има своя магнитна ос.
4

Халей с рисунката, илюстрираща теорията му за кухата Земя (1736).

По-късно американският учен Сайръс Тийд заявил, че математически е невъзможно да се различи дали се намираме вътре или извън пределите на сферата. По такъв начин е възможно ние да живеем във вътрешността на куха Вселена. В центъра са Слънцето с планетите и звезди, които са ярки само за нас, тъй като слънчевата светлина се отразява от повърхността на огънатата Земя. Тази земя била наречена Кореш – на негово име в превод от иврит. Тийд дори основал църква и нейните привърженици активно защитавали тази идея поне до 1982 година. В зората на ХХ век учените Уилям Рийд и Маршъл Гарднър търсили доказателства за съществуването на подземния свят. Те привеждат един от най-любопитните факти – температурата на въздуха и водата се повишават с приближаването към Северния полюс. Те дори твърдели, че мамутите не са измрели, а още обитават недрата на Земята.

Модел на мамут в кралския музей на Британска Колумбия във Виктория, Канада. © FunkMonk

Някои нацистки лидери също подкрепяли теорията за кухата Земя. Адолф Хитлер вярвал в нея, но при условие че това е място само за чистите и идеални арийци. Немското езотерично общество Туле издигнало подобна хипотеза, свързана с легендите за подземните царства Агартха и Шамбала. Впрочем първият човек, прелетял над Северния полюс през 1947 година – Ричард Бърд, в доклада си написал, че е „огледал около 26 000 км около и зад полюса“. Въз основа на тези му думи – „зад полюса“ – защитниците на теорията за кухата Земя обвинили правителството на САЩ, финансирало полета на Бард, в укриване на факти. Те смятали, че Бард се е отправил във вътрешната Земя. В своя дневник преди смъртта си Бърд написал, че е „видял земята зад полюса – това е център на великото неизвестно“.
6

Арктичният континент или Хиперборея в Gerardus Mercator Atlas 1595 г.

Шамбала и Агартха Митовете са стари колкото самото човечество, включително и митовете за същества, които населяват дълбините на Земята. За разлика от ангелите небесни, традиционно се смята, че под Земята обитават демони. Ярък пример за това е християнският ад. За разлика от християните будистите в Централна Азия вярват, че под земята се намира прекрасна страна – Агартха или Агарта. Хората там са красиви и доста по-мъдри от нас, там управлява цар, умеещ да чете човешките души. В продължение на хилядолетия тибетските учени са говорели за подземен свят, като казвали, че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и върховен владетел на цялата планета. Те говорят и пишат за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и отбелязват, че има много други входове, разпръснати по цялата Земя, например под великите пирамиди на Египет и Южна Америка. Входове в подземните градове, както казват, съществуват и около огромния басейн на Амазонка, например съединяващи загубения град Ел Дорадо с останалия древен свят. Столица на този вътрешен свят и следователно – на целия свят – както казват, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на наука, изкуство, религия и философия.
7

Древният град на маите Тикал в Гватемала. Според древните тибетски митове под пирамидите в Централна и Южна Америка се намира мрежа от тунели, съединяващи древните градове със свещеното царство Агартха.

Духовното правителство на човечеството, намиращо се в Шамбала, може де се намира в непосредствена близост от бившия афганистански Балх – „майката на градовете“, както пише известният учен тибетовед Александър Дейвид-Нийл. След мюсюлманското завоевание на Афганистан започнали да наричат Балх на персийски език Шамс-и-Бала (Високата свещ), название, изглежда, образувано от санскритската дума „Шамбала“.
 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Теория на българският физик Стоян Съргойчев за супер гравитацията и структурата на материята.

Рекет, побой, продажба на имоти без знанието на собствениците им в Дупница или "Братя Галеви-2"