Доказателство, че българите от край време обитаваме Балканския полуостров, Кавказ и Южна Украйна

  Възстановка на това как са изглеждали представителите на племето дардани.   Византийският писател Михаил Аталиат пише за въстанието на Петър Делян през 1041 г.: „А мизите, на които е дадено името българи като собствено име, вдигнали бунт…“ /26/. Дион Касий Кокцейан, римски сенатор, пълководец и писател (ок. 155 – ок. 230-235 г.), автор на „Римска история“ пише, че мизите и гетите са тези две племена, населявали открай време цялата земя между Стара планина и Дунава. Сред тези народи се пазели и старите им имена – трибали и дардани, казва Дион Касий. /27/. Халкондил, т. нар. последен атинянин, пише история на войните между турци и българи по времето на цар Иван Шишман и там нарича българите „мизи“ и „трибали“. Шишман е наречен от Халкондил „цар на мизите“. /28/. За гръцките и други автори народностите, съставляващи частите на бъдещата българска нация, са били в различни периоди ту скити, ту гети, ту готи, ту траки, ту даки, ту вандали, ту мизи. Славянските народи пък са идентифицирани като гети от Симоката – египетски историк от седми век, писал на гръцки. Теофан нарича и готите, и бесите – тракийски народи. “ И тези два народа – готите, наричани още склави (славяни), и българите се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език“, пише презвитер Диоклеас (Diocleas) през дванайсети век. Илюстрация на боксиращи се момчета от тракийското племе мизи.   „Скитите, наричани готи ,преминали в голям брой реката…“ пише пък Херений Дескип от Атина в своята „Световна хроника“ - трети век сл. Хр. Значи скитите са готи, готите са всъщност старите гети, описвани от Херодот като вярващи в безсмъртието, бесите и готите са нещо близко, славяните и готите (т.е. скитите) и българите имат общ език, траките също са беси и гети, преди това – пеласги, населявали преди гърците цялата днешна територия на Гърция. Траките също са и мизи (за които много автори упорито уточняват, че по-късно се наричат българи). Какво излиза? Че едно и също население се е въртяло в територията на Балканите от дълбока древност – хиляди години преди Христа до средните векове, когато започват да го наричат българи. По време на Римската империя това население – генетичните предци на днешните българи, са изтласкани от днешните ни и стари земи на север от Дунава. Именно тази част от историята ни се разглежда като преселение от изток на запад. Само че преселението е в обратна посока. И през пети, шести и седми век става едно завръщане в родните земи на български маси, което завършва с концентриране в първата национална държава в Европа – с име, съществуващо и до днес – България. Няма друга такава европейска държава и народ, които от средновековието до днес да са запазили името си непроменено в продължение на близо две хиляди години. Във върхови моменти като девети и десети век България е единствената национална държава на фона на имперската унитарна Източна Римска империя и т. нар. Римска империя в лицето на Франкската държава. В апогея на Симеонова България – девети век, на картата на Европа няма нито Франция, нито Германия, нито Англия, нито Италия. Само тази мисъл трябва да ни държи с високо вдигната глава въпреки несгодите и катаклизмите на днешното време. Защо в учебниците не учим, че на карта от 4 век пише „България“ Има достатъчно неоспорими доказателства, че българите не са се появили в края на седми век от далечния Изток, за да се заселят край Дунава. Българите винаги са живели по земите на днешна България, но са били изтласквани в определени периоди и са водили войни за отвоюване на своите земи. Това е ставало далече преди тази култова 681 г., която продължаваме да тачим като година на образуване на българската народност и нация. Описания на българите на юг от Дунав и на Запад от Черно море има предостатъчно. Но казионните, обслужващи небългарски интереси „учени“ ги прескачат упорито вече сто и двайсет години след Освобождението. Ето една кулминация на доказателствата, че мизите са едновремешните българи – картата на Свети Йероним от IV век, съставена по данни на Евсевий Кесарийски (270 -338 г.), бащата на църковната история, и отразяваща Балканския полуостров от това време. На тази карта е изобразена днешната българска територия на юг от Дунава и върху тази територия пише: „Moesia haec & Vulgaria“ (“ Мизия е тук и България“). Днес картата се съхранява в Британския музей и е включена в ръкопис на Св. Йероним. Издадена е от Конрад Милер през 1895 г. Значи според един толкова авторитетен автор като Евсевий Кесарийски още в края на трети и началото на четвърти век земята на юг от Дунава е България, но за основната част от българските казионни историци това не е така. Те държат българите да са късни пришълци от седми век и да са „орда“, вляла се и изчезнала в някакво измислено славянско море. (Следва)   Натрапват ни лъжата, че 681 г. е начало на държавата Днес официално за начало на българската народност и държавност се смята годината 681. Това е фалшификация, която трябва да бъде опровергана от всички историци и изследователи, които претендират да носят българско име и имат българска кръв. Ето и други свидетелства, че българите са били познати за хронистите и политиците на Рим и Константинопол далече преди седми век: Блазиус Клайнер, францискански монах, автор на „История на България“, през 1761 г. описва „многобройни нахлувания на българите в Европа“, като започва от 373 г., когато заедно с хуните нападнали „Мизия, Унгария и Сирмиум“. /29/. Манасиевата хроника споменава, че „от тръгването на българите са изминали 870 години“/30/, като се има предвид завземането на Охридската земя от тях. Тази хроника е писана през 12 век от Константин Манасий. Обхваща периода от сътворението на света (5508 г. пр. Хр.) до император Никифор Вотаниат (11 век). Преписи от хрониката се съхраняват във Ватикана и в Синодалната библиотека в Москва. Събитията, отнасящи се до българите, визират епохата на Анастасий – 515 г. А оттогава назад – към момента на съществуване на българи в Македония и Илирия били изминали 870 години според хрониката. Това означава 515 сл. Хр. минус 870 години прави 355 г преди Христа! Това се струва невероятно на промитите мозъци, но то се потвърждава и от доста други източници – Йоан Малала например. Но дори и при друга сметка – тези 870 години да се извадят от периода на цар Иван Александър, когато е оформена като книга Манасиевата хроника, пак се получава 474 г. – повече от двеста години преди сакралната 680 г., когато за първи път били дошли българи на юг от Дунава според лъжливите учебници, по които учехме. В края на пети век – към 480 г., гръцки и латински хронисти пишат за българите като за разположен в днешните ни земи народ. Йоан Антиохийски описва как император Зенон (479-491 г.) „се видял принуден да влезе в съюз с така наречените българи“./31/. Енодий, епископ на Тичина, описва през 507 г. българите така:“Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал…“ /32/. Византиецът Теофан пише летопис, обхващащ периода от 284 г. до 813 г. В разказите за 5 век той неведнъж споменава за българите, и то като население, живеещо в днешните ни земи. /33/. Комес Марцелин, съвременник на битка между ромеи и българи, пише през 499 г. за сражение в Тракия между българи и императорски войски, завършило с поражение за ромеите. Според Енодий още през 6 век българите са контролирали по-голямата част от Балканския полуостров. Йоан Зонара описва как император Анастасий издига специална стена против българите. Това става през 512 г. – повече от 150 години преди официозната дата 681 г., когато се смята, че дошли българите на Балканите./34/. При основаването на Архиепископията Първа Юстиниана – през 541 г., от текста на Никифор Григора става ясно, че Македония и Илирия вече били известни като България. Че българите преди това са владеели Македония и Илирия. А Първа Юстиниана била преименувана на „Митрополия на България“./35/. За какъв Онгъл през 681 г. говори тогава? За какви безумия в сценария на Вера Мутафчиева „Хан Аспарух“ може да става дума – колони от чергари пресичат с години някаква степ, за да дойдат на север от Дунава чак през 681 г.? Ето как се насаждат лъжи. Йоан Малала пък описва едно въстание на командващия войските на Тракия – тракиеца, т. е. българина Виталиан, който се изправил против ереста – монофизитизма на император Анастасий и стигнал до Константинопол. Йоан Малала пише: „Във времената на Анастасий се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици, както се казва и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, предвождащ голямо количество хуни и българи…“ /36/. Какво излиза? Че легендите за покръстването през девети век на българите се пукат. Защото още през 513 г. българин начело на други българи – православни, защитават вярата срещу отстъпил от нея император. Според Прокопий българска войска има в „цяла Европа“ – тогава Европа наричат Източна Тракия – и причинила големи щети. Това става през 538-540 г. През 550 г. летописците започват все повече да употребяват термина „хуни“ за българите. Престават да ни споменават като „българи“. Това явно е причина през 19 век, когато се пише историята ни, доста учени да повярват, че преди седми век българи няма на Балканите. Което е груба грешка и ни струва цяло едно столетие заблуди и подмяна на българската история.   Не сме покръстени през 9 век, а много по-рано

Свети Апостол Павел

Преди Освобождението явно сме знаели по-добре истинската си история. Така излиза от учебниците, които са изучавали тогавашните ученици. Те са научавали, че ние, българите, сме покръстени от Свети Апостол Павел при обиколките му по нашите земи. От цитирания по-горе откъс от един стар учебник по история от 1876 г., издаден в Цариград вече стана ясно, че християнството по нашите земи е от апостолски времена: “В. (въпрос): Кои са оние Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово? О. (отговор): Тие се Бугарите што живеат во Македониjя. В. Од кого са покрстени тие? О. Од Апостол Павле…“ Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония“, съставена от Димитар Василев Македонски . Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство на българите, е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси и масонски автори. Така в официозната ни история остава легендата за покръстването през 865 г. от княз Борис. Защото покръстването на българите е свързано с теорията за ранното им пребиваване тук, по днешните ни земи. Много по-ранно от „академичното“ – седми век. Следосвобожденските ни автори на учебници влязоха в измамната схема на Шафарик – Иречек, създадена от чужди, противни на България интереси, и до ден днешен й робуват. Ганчо Ценов разбива мита за късното християнизиране на българите с огромен брой научни аргументи и позовавания на източници. Въпреки това чак сега – двайсетина години след комунизма, у нас започнаха да се прокрадват идеите на българизма – на българския национализъм. Тези идеи извират от духа на всичко българско, витаещо хилядолетия по земята, в която се раждаме и умираме. Земята, която е била земя на българи и преди 5000 години, и днес. Ето няколко от псевдо доводите (взети от един исторически форум)за това, че българите нямали нищо общо с тракате -Плиска, неизвестна през Античността; - Мадарският конник (траките, кой знае защо, нямат монументални релефи); - като контра пункт само ще отбележим че релефът на скалата на Мадара всъщоност е тракийския конник - розетата от Плиска (траките и с руни не пишат); -добреда предположим, че не пишат, а надписа под сминката по горе с какво е е изписан, - титлите на българските аристократи от Първото царство се били срещащи още в османотурска, селджукска и монголска употреба (багатур, багаин, боил, к(х)ана), но не и в тракийска; - това също са пълни глупости разбира се - мотивът за петте стрели с пряк паралел в монголския фолклор, но не и в Орфеевите химни; - и това са пълни манипулации и подмяна на историческите факти. - триделното разделение на властта между хана, капхана и ичиргу боила с пряк паралел не само у монголите, ами направо у японците (но не и между траките); - тва пък изобщо не е варно за Сев трети или за Ситалко , чувалили сте? - прякото споменаване на укрепени "аули" с пряк паралел у казахите (тракийски аули, anyone?); - вписаните правоъгълници в основата на първите български капища (траките строят планински светилища без квадратен план); - кавалерията (траките нямат, но азиатските народи са конни народи); АКО ТРАКИТЕ (БЪЛГАРИТЕ) нямат каквалерия, защо основният техен върховен бог е ХЕРОСЪТ - КОНИКЪТ убиващ чудовището - обичаят да се носи плитка или опашка на обръсната глава с пряк паралел у манджурците; - наличието на халчести ризници у българите (така наречените "тулсхи" от Преславския надпис, разчетен през чувашки и кумански) с пряк паралел у татарите и без паралел у траките; - пак някой е писал без да прочете и ред за тозинадпис - наличието у монголските нашественици в ХІІІ в. на кланове "булгар" и "маджар"; - та нали точно заради нашествието на монгори, хазари и татари се разпада Велика България, която по късно е трансвформиана в Киевска Рус а по късно и в Русия, отделно на ръка има частично разпадане на европейската част на България, която на няколко Българии, таиз на Апарух и оснаналите на неговите брадя , а имено днешна Южна Италия, днешана Унгария, днешна Южна Чехия, днешна Ромъния, днешна Сърбия и част от Анатолия, която по късно е окупирана от селдукските хазарски турци (от арабски ТУРК - означва бандит, разбойник) , като имема предвид, че там все още една планина се нарича българската планина - окончанието на собствения ни етноним "българи" с пряк паралел за множествено число у всички тюркски, алтайски и повлияни от тях народи - татари, маджари, авари, хазари...(но не и между тракийските племена); - племенните и родови названия без съответствия у траките: Ермиар, Вокил, Дуло, Котраг(ир), унугур, сарагур...; - наличието на централизирана държава, военна монархия на фона на тракийския политически хаос; - пожеланието "сто години да живее" за владетеля в противовес на тракийското схващане, че владетелят а) по принцип е безмъртен и б) че животът е страдание; - издигането на десетки официални каменни надписи с текстове на договори, известия за победи и инвентари на фона на оскъдните частни надгробия на траките; - личните имена като: Ирник, Орхан, Кубрат, Исперих, Баян, Кубер, Алцек, Котраг, Тервел, Кормисош, Винех, Умор, Токту, Телериг, Кардам, Крум, Диценг, Омуртаг, Борис, Расате, Кракра, Есхач, Исбул, Онегавон... все без паралел у траките, но с редица близки форми у тюрки и алтайци - особено Умор, Крум, Токту, Орхан и Есхач; - липсата на засвидетелствани имена като Реметалк, Ситалк, Медок, Севт, Бизас, Мета у българите; - липсата на тракийски племенни названия като меди, дии, одриси, дантелети, бастарни у българите; - съществуването и до днес на народ, наричащ себе си булгар на мястото на някогашна Волжка България, източно от гр. Казан в Русия, в днешната република Татарстан, бивша Булгаристан. Където траки не са и стъпвали. с една дума големи глупости и неистини с цел манипулация и дезорентация   На хора незапознати с историята на траките тези аргументи са достатъчно силни за да се приемат за верни и самодоказващи се т.е. че българите са племе родствено на монголите или тюрките от азиатските степи. В това твърдение има истина, но тя е мъничка като грахово зърно обгърната от твърда шушулка от лъжи и полуистини – имало е българи в Азиатските степи и то от хиляди години, но какво им е общото с автохоннот население на Балканския полуостров оставям на читателя сам да прецени:     Ще започна с "Тракийски" местни, лични и родови имена, които се доближават или имат аналог с преабългарските Абрит [Abritys], - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм. Аз [Asios], - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx). Ате, Ати [Attis], - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина... Ате [Ateas], - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи! Атили [АТIЛIOC], - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/. Бакх [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна. Балакр [BalakroV- "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина Бато [Bato- много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н. Берое [Beroe- "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров. Бистра [BistraV--- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н. Бити, Битю [Bithys, Bitus], - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител! Бичи [Bizoi], - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа. Болог, Волог [Vologaesus], - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! Борей [Boreas], - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н. Буза, Бузи, Бузо [BuzaV, BuzhV, BuzoV], - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.   Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" ! Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов. Веща [Vesta, Hestia], - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н. Геро, Херо(с) [Heros], - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ МадаГлоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова рският конник е очебиен ! Дар [Darsi- "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.   Децебал [Decebalos], - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал! Дим, Дъм [Dimum, Dyme], - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим". Дима(с), - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес.   Дръстър [Durostorum], - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги. Дулa, Дули [Dula , Doulh], - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н. Дуле [ДОYЛНС], - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия. Ерми [ЕРМНС- много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?! Зайко [Zaika], - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н. Зиези [Zeiseis], - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар". Котел [Kotelas], - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг. Кучи [КoutziV], - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев. Лъчи, (Луциус Домитюс Аурелянус) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите. Меди [Maidoi], - "тракийско" племе --- мед. Медовитини [Maidobithinoi"тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди. Мостич [Mostis], - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон Мъндри [Myndry- епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.! Мъта [MatoaV- старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна Семеле [Semelh, Semele], - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"! Серди [Serdoi-"тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце. Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"! Сирмо [Syrmos], - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма като български владетел. Сит [Sitas- "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит". Скопи, (Шопи ?) [Skopios- "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен. Спартак [SpartakoV- много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух. Струма [Strumwn], - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия. Сур [SouraV , SuraV- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила). Удар [Audarus- илирийско лично име --- удар. Чисти [Ktistai], - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!! Чита Прав [Тzitta Пrau], - "тракийско" име. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна. Според проф. Бешевлиев, числеността на населението на Мизия и Тракия през първите три века на римско господство в тези територии е надхвърляла общо цифрата 3 000 000 /три милиона/ души. Трябва да се отбележи, че посветителни надписи, от които ние черпим информация за "тракийските" имена, са можели да си поръчат единствено ограничен брой по-заможни "траки" от градското население, които по принцип доста бързо са възприели и чужди имена - гръцки и латински. Огромната маса от "тракийското" население в градовете и най-вече в селата не са имали възможност да изпишат имената си върху камък. Като се има предвид, че до днес са намерени едва около 6000 посветителни надписа, и като съотнесем тази бройка към броя на населението, то излиза, че в една извадка от едва 0.2 % от "тракийските" имена ние откриваме забележително сходство с българския език и именна система. Какво щеше да стане, ако имахме възможност да разберем имената на останалите 99.8% от "траките" , живяли във времето на тривековно римско робство !? Отново според проф. Бешевлиевпрактиката да се дават латински и гръцки прякори у "траките" във времето на римското робство е абсолютно аналогична на същата практика при българите с турски пяркори по времето на османското робство.   Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи. 2. Изключителна воинственост и смелост в битките. 3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади. 4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки 5. Татуиране на тялото 6. Прическа чумбас (перчем 7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви 8. Принасяне на жертви - коне и кучета. 9. Развъждане на породисти кучета 10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите". 11. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате) е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град 12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина. 13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници 14. Ритуално пиене от чаша - череп на противник 15. Власт над природните стихии на жреца владетел 16. Култ към Слънцето. 17. Умения в обработването на кожи 18. Тракийските войски били облечени с брони Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите". 19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Им (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността. 20. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис 21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари". 22. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко
2. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/. 24. В епосът на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики 25. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище! 26. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях. 27. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е. ! 28. Върху короната на предхристиянските български владетели е изобразен не някой "тюркски" или "славянски" герой, а Александър Велики. 29. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" ! 30. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко. 31. Музикален инсрумент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи. Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски". 32. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино Същото се знае и за българския цар Крум. Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници. 33. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него. 34. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски" 35. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти!
3. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате
4. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби". 38. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров. 39. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ ! И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи. Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк