В тайна българска сметка в белгийската „КВЦ груп” има милиарди долари
Над $ 30 милиарда са изнесени от България през така наречения преход ! - твърди журналиста Григор Лилов
В тайната българска сметка № 4536281560-27 в белгийската „КВЦ груп” има два пъти повече пари, отколкото притежава Бил Гейтс!
Журналистът и икономически и финансов анализатор Григор Лилов е роден през 1955 г. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а после и „Икономика и организация на труда“ в УНСС. Работил е в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Автор е на книгите “Либийска връзка”, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, “Дуел” и други. Ексклузивно за “ШОУ” Григор Лилов разкрива шокиращите си версии за едни от най-скандалните събития у нас по време на прехода и в последно време.
– Имаш ужасяваща версия за разработката “Червеи” – скандалът, около който нашумя преди време и отшумя като всяко българско чудо за три дена. Каква по-конкретно е тя?
– Макар и поредният скандал през годините на прехода заради изтичането на информация от МВР, разработката “Червеи” е уникална. Уникална е със своята мащабност. Защото не са копирани само документацията на секретните ни служби, но почти всичко – например и единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕГН-тата), документация на съдилищата, данни от социалното и здравното осигуряване, от Агенцията по вписванията за фирмите, отчетите и балансите им, сведения от НАП, та дори и от КАТ и т.н.
– Имало ли е други подобни изтичания на информация?– Навремето, през 90-те години, целият масив на ЕСГРАОН „прехвръкна” във всички наши борчески групировки! Те го разпродадоха навсякъде по света! Както се казва – който не поиска, не си го взе! Срещу пари!
Групировките искаха да контролират конкурентите си и си купиха масивите. Информация за всеки човек в държавата – кой е, къде е учил, работил, кои и какви са майка му и баща му… Пълна картина! Имах предложение от висаджиите, тъй като масивите бяха в доста лошо, насипно състояние – да си подбера екип, с който да ги обработя, за да се избегнат дублирания и неточности и попълнят празнотите. Особено държаха на информацията за първите 5000 – 6000 души в тази държава! Естествено, отказах! Един любопитен детайл – предложението не дойде от Георги Илиев, а от професионални финансисти, свързани с трибуквеното престъпно съзвездие. Научих, че масиви има и при СИК, и при “Аполо и Болкан” и къде ли не. Оказа се, че информацията се е разпълзяла по целия свят, като дори стигнала и до мормоните в САЩ! Можем да бъдем сигурни, че данните ни се намират в ръцете на всички големи секретни служби по света! Всъщност винаги е имало изтичане на различна информация. Именно натрупването и анализът й е установил пропуските в нея. И тогава е решено да се отиде на цялостно откопирване на всички информационни масиви в страната, което е решение по времето на Орешарски. Няма как това да стане без знанието на правителството! Моята версия е далеч по-различна от официалната не само в оценката на мащабите. Според мен масивите не са крадени чрез флашки – чрез тях е бавно и рисково, понеже става дума за огромни обеми от хиляди гигабайти. Според проучването ми, информацията е източена чрез опитичната мрежа с адресат един супермощен компютър, закупен от България – IBM BLUE GENE/P. Навремето той беше сред 100-те най-мощни компютри в света, а дори и сега е в списъка на първите хиляда. Намираше се на гърба на Централна поща, до колетката и куриерска служба в една малка пряка на ул. “Гурко”. Защо е избрано това място – не знам! Може би, защото е най-лесно от МВР (през три преки) да се прокарат оптичните кабели… Тази умна машина попадна в моето полезрение покрай книгата ми „Дуел” за атентата на летище Сарафово край Бургас, мрежата на световния тероризъм у нас и паяжината покрай нея около структурите на Корпоративна търговска банка и Цветан Василев. Оказа се, че на компютъра са обработвани видеоизображенията, които ни ги показаха като камикадзето, разхождащо се из терминала. Това, което гледахме на телевизионните екрани, е видеопродукт като динозаврите във филма „Джурасик парк” – не е реалното камикадзе! Именно затова по света най-големите спецслужби още не са го открили този терорист и никога няма да го открият – понеже е картинка, а не действителният човек! Звучи фантастично, но ще отбележа, че, освен разследването в книгата ми „Дуел”, съм сигнализирал Главна прокуратура да ме разпита като свидетел, като й представя събраните от мен факти и доказателства. Компютърът, макар и държавен в системата на агенция ЕСМИС, обслужва и едно частно сдружение – Национален център за суперкомпютърни приложения. То се ръководи от Стоян Марков – бивш кандидат-член на Политбюро. Две думи за него – като шеф на социалистическия Комитет за наука и технически прогрес и разни асоциации е отговарял за научно-техническото разузнаване, за борбата срещу КОКОМ и за капиталите “на прикритие” в чужбина! Стоян Марков е тъст на брата на Милен Велчев. Мисля, че именно IBM BLUE GENE/P е бил сърцето на операцията „Червеи”. Като резултат голямата част от масивите се събраха и анализираха чрез този компютър и пак чрез него попаднаха на 2500 км – в Москва. Част от тях изтекоха като алиби и на Запад – за да не подскачат партньорските служби и да не притиснат натясно групировката “Червеи”, която е много по-широка по състав от онова, което се коментира. – А каква е тази тайна българска сметка, в която твърдиш, че има повече пари, отколкото има Бил Гейтс?!– В тайната българска сметка № 4536281560-27 в белгийската „КВЦ груп” има два пъти повече пари, отколкото притежава Бил Гейтс! Тя е създадена още в началото на прехода в Русия и поставена под контрола на Руската централна банка, вероятно и на руските секретни служби.
В нея имаше 107 млрд. долара, когато аз я открих и цитирах. – Как я откри?– Просто. Тя вече беше идентифицирана от руските, английските, белгийските и американските спецслужби. Съществуват три доклада, аз съм цитирал руския доклад до Путин и Медведев като най-меродавен, понеже и парите са руски. Има един доклад на Интерпол и има един доклад, който е общ на западните разузнавания.
След като публикувах руския доклад, избухна скандал в Русия. Горе-долу 6 месеца по-късно четивото беше качено на официалния сайт на руската Дума. След една седмица беше смъкнато, а ръководителят на следствената група – убит! Ще отбележа, че в тези доклади не става дума само за една сметка, а за хиляди, съдържащи изтеклите пари от бившия соцлагер, които са се превърнали в “сенчести”. Общата им стойност беше оценена в четивата на 10-12 трилиона долара! Тези хиляди милиарди бяха изпрани, белосани и колосани в западните банки и после от тях се захраниха маса капиталовложения в нашите държави, представяни като западни, включително и в България. В руския доклад, за разлика от западните, има и още една сензация. Според него съдбата на трилионите е била консултирана между Москва и Вашингтон. Белият дом предложил на Кремъл със съвместни усилия да издирят всичките тези пари и да ги конфискуват. Според разчета една трета е трябвало да бъдат заделени за борба с климатичните промени, а другите да се върнат на Русия. Не знам обаче защо тези консултации не са довели до резултат. – Как са изтекли тези пари от българската държава към тази сметка?– Изкарването на българските милиарди стартира още от 1984-1985 година чрез задграничните дружества и операции с международните ни дългове. През 1990 г. бях първият в тази страна, който публикува една поредица, в която написах „Сензационна мъгла, хвърлена, за да прикрие изнесените милиарди”. Мъглата беше разследването на семейство Живкови – колко апартаменти и коли имат, каква валута ги е обслужвала в „Кореком” и др. битовизми.
От България по времето на прехода са изнесени някъде около 14 млрд. до 18 млрд. долара, сочи международна експертна оценка. Моята оценка е, че сумата е над 30 млрд. долара. Близо 18 млрд. се върнаха в България под формата на чужди капиталовложения, но за съжаление не бяха инвестирани ефективно заради тъпа, глупава, нерационална държавна политика и изкуствено създадените олигарси. А ето и малко данни към края на миналата година – най-официални и меродавни от БНБ и МВФ. Преките инвестиции на родни лица в чужбина са 1.8 млрд. евро, портфейлните – 5.5 млрд., депозитите в чужбина – 5.5 млрд. Общо са към 13 млрд. – в евро! – Защо властите в България упорито отказват да разберат “кой кой е”, да получат информация кои са лицата, които имат милиони в швейцарски банки и т. н?– Вярващите на българските политически сили приличат на глупци. Единственото оправдание за тях е, че нямат информацията какви ги вършат любимите ни политици.
А какви ги вършат? Ами бягат като дявол от тамян от каквито и да е възможности да се открие информацията за тези пари. Не говоря само за прочулия се у нас немски диск от швейцарската „Суис Креди” за родните лица със сметки там, включително и едно с близо 300 млн.! В края на есента на миналата година държавите от ЕС (само Австрия поиска срок с една година по-дълъг от останалите) подписаха споразумение по процедурата „Multilateral Competent Authority Agreement”. Този документ беше парафиран след двудневни разговори на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Домакин на срещите бе германският финансов министър Волфганг Шойбле.
Коментари
Публикуване на коментар