Ако сте журналистка, репортерка, телевизионна водеща, или нещо подобно в България, то Вие несъмнено сте тъпа. От жизненоважно значение за Вас е да си останете такава. Трябва да си дадете сметка, че сте назначена за журналистка, репортерка, телевизионна водеща или нещо такова, именно и тъкмо защото сте тъпа. Ако проявите макар и бегли признаци на поумняване можете да загубите работата си. За да не допуснете подобно злощастно стечение на обстоятелствата не са нужни кой знае какви усилия. Ако сте водеща на обществено-политическо предаване, например, би било достатъчно да не се опитвате да вниквате в същността на нещата и явленията за които говорите в предаването си, да не търсите причинно-следствени връзки и да не разсъждавате. Може да си позволите известни опити за мисъл и разсъждения само ако сте водеща на зрелище (шоу). В този отделен случай може да си позволите донякъде да се осведомявате, ограмотявате, да се образовате и да четете, но, но само в рамките на допустимото, което значи нищо по-сложно от Паоло Коелю и нищо по- задълбочено от предпоследните страници на вестниците и то не на всички. Не бива също в предаването си да проверявате източници, да правите сравнения и съпоставки, да боравите с каквито и да било данни, или пък да се стремите да разкривате каквито и да било истини. Запомнете. Целта ви не е да преодолеете придобитата или вродената си тъпота, целта ви е да я прикриете. Знайте също, че при опитите си да не изглеждате тъпа вие ще изглеждате не само тъпа, но и нагла. Това в никакъв случай не бива да ви смущава, тъй като вашето предаване, както и всички телевизионни предавания в България са предназначени за тъпаци, а онези зрители, читатели и слушатели, които имат ум и разум нямат пари, нямат и влияние и затова няма никакъв смисъл да се съобразявате с тях. Въпросът е как да не изглеждате тъпи за тъпаците. Именно с тази цел Ви предлагаме настоящите полезни съвети с които да прикривате тъпотата си, ако сте журналистка, репортерка, телевизионна водеща или нещо такова : 1. Прекъсвайте събеседника си. Колкото е по-образован и умен вашият събеседник толкова по-често го прекъсвайте. Така в очите на зрителите той ще изглежда много по-малко умен, отколкото е, а вие много по-умна, отколкото сте, макар и въобще да не сте. 2. Прекъсвайте събеседника си преди всичко когато стигне до най-важната и съществена част от изложението си. И тъй като не сте в състояние да прецените коя е важната и съществена част от изложението му, прекъсвайте го винаги когато можете, а когато не можете, обявете прекъсване заради реклами. 3. Гледайте умно. За разлика от умното говорене, което няма как да научите, умното гледане лесно ще ви се отдаде след съответните упражнения пред огледалото. 4. Ако имате дълги мигли – пърхайте ги. Пърхането на мигли ще изглежда за вашите зрители, слушатели, читатели и почитатели като отношение към събеседника и наличие мислене, дори когато няма нито отношение, нито наличие, нито мислене, а понякога дори и събеседник. (Ако имате къси мигли пак можете да ги пърхате, макар въздействието им да бъде до голяма степен занижено.) 5. Въртете сe на стола си, въздишайте раздразнено и правете разни движения изразяващи загриженост и безпокойство. С тяхна помощ ще внушите на зрителите, че имате да кажете нещо много, но се въздържате да прекъсвате госта си. Това въздържане не бива да ви попречи в края на краищата наистина да го прекъснете. Още по-добре ще бъде, ако отвреме навреме прибавяте към обезпокоителните си движения възклициния като "Да ама...", "Ама нали...", "Добре де обаче...", "Ама това как ще…". 6. Задавайте отрицателни въпроси. Отрицателни въпроси са въпросите, които започват с частичката "не" и "няма". Чрез отрицателните въпроси ще покажете гражданско чувство, загриженост към обществените явления и съпричастност към съдбата на зрителите и слушателите. За предпочитане е да задавате отрицателните си въпроси по злободневни явления, но ако, поради тъпотата си не можете да схванете кое е злободневното, трябва да си приготвите готови отрицателни въпроси. Готовите отрицателни въпроси могат да бъдат подредени в следните основни видове: - Общи отрицателни въпроси. Общите отрицателни въпроси могат да се задават винаги, на всички, навсякъде и по всяко време, а също и ни в клин ни в ръкав. Примери: "А това няма ли да навреди на националните интереси?", "А това няма ли да затрудни бюджета?" – последният пример е особено сполучлив за прикриване на тъпотата Ви, тъй като въпросът предполага познания по изпълнението на бюджета, каквито вие разбира се нямате. - Отрицателни въпроси на които отговорът е ясен и предварително известен. Примери : А вие по съвест ли действате, или по нареждане отгоре? А вие бихте ли се отказали партийните си пристрастия заради общото благо? А вие не сте ли корумпиран? А вие не сте ли час от задкулисието? Забележка: Не бива да прекалявате с привидно увлекателни въпроси като "А имате ли доказателства, че не сте камила?" и "Вярно ли е това, което се говори за сестра ви?", защото тези въпроси вече са разобличени като тъпи. Вместо тях може примерно да попитате: "А вярно ли е, че имате офшорни фирми на островите Тохау-Ронго-Ронго и Рапа Нуи?" На пръв поглед тези въпроси могат да изглеждат тъпи, защото са тъпи и може да изглеждат обидни за събеседника ви, защото са обидни за събеседника ви. Това обаче не бива да ви притеснява. Събеседникът ви няма да се обиди, а напротив, ще бъде благодарен на тъпите ви въпроси, защото те ще му дадат възможност да заяви, че действа по съвест, а не по нареждане отгоре, че би се отказал от партийните си пристрастия заради общото благо, че не е корумпиран, че няма нищо общо със задкулисието и че няма офшорни фирми на остров Тохао-Ронго-Ронго, макар това въобще да не е остров. 6. Освен отрицателните въпроси, трябва да си приготвите и готов набор от общи въпроси, които също да се задават винаги, навсякъде, на всички и по всяко време. Ето примери за подобни въпроси: А това добре ли ще е за България? А това с какво ще помогне да бедните, нещастните, безработните и пенсионерите? Ама нали пак ние, данъкоплатците ще плащаме. А как се живее с такава малка пенсия? А как се живее с такава малка заплата? Да, ама знаете ли, че София не е България? А чичо от село ще ви разбере за какво става дума? 7. За да придадете злободневност на предаването си прочетете мнения и изказвания на разни хора, като се постарайте тези мнения и изказвания да бъдат глупави и безсмислени. Ако не можете да се прецените кои точно изказвания са глупави и безсмислени, знайте, че това са изказванията, които ви харесват и които ви се струват умни и смислени. След това ги задайте на събеседника си във вид на въпрос. Примерно: Има ли нещо вярно в твърденията на господин Едикой си, че сте рептил, илюминат, соросоид и майцепродавец (Едикой си не е име на определен човек, а обобщаващ израз) 8. За да изглеждате така, сякаш търсите някаква скрита истина в отговорите на събеседника си, макар въобще да не знаете какво търсите, ако въобще търсите каквото и да било, задавайте често следните кратки, но основополагащи въпроси: "Кой " или "кои" (особено злободневен въпрос), а също "къде" и "кога", като само в краен случай задавайте въпроса "защо" – тъй като този въпрос предполага задълбочаване на разговора – нещо, което трябва внимателно, но решително да избягвате. Ако събеседникът ви например каже: "според някои икономисти бюджетният дефицит трябва да бъде сведен до..." веднага го прекъснете с въпроса "кои икономисти?", а пък ако каже "както е казал поетът" веднага питайте кой поет. Всичко изброено дотук, освен пърхането с мигли, се отнася и до мъже, ако те са журналист, репортер, водещ на телевизионно предаване или нещо подобно. В този случай пърхането с мигли може да бъде заместено с повдигане на вежди или въртене на химикалка между пръстите. Забележка: Има вероятност по някаква случайност да сте назначена за журналстка, репортерка, телевизионна водеща или нещо подобно, въпреки че сте умна, образована, съвестна и почтена. В такъв случай съветът ни към Вас е да се правите на тъпа, необразована, безсъвестна и продажна, докато не станете наистина такава. Заключение: Със следването на тези правила, напътствие и съвети има голяма вероятност не само да постигнете забележителни успехи в журналистическото поприще и да получите наградата Черноризец Храбър, например, но и да станете депутатка, евродепутатка, председателка на партия и дори министър-председател на България, ако положите необходимите за целта, наглост, безхаберие, безочие, непукизъм, безотговорност, продажност и подлост. И ако разбира се, следвайки нашите съвети, сте съумели да прикриете вродената си или придобита тъпота.

Журналистиката, от която ни се повръща

Журналистиката в България е като кенеф, брато. Всички се изхождат както и когато намерят за добре. Безумни заглавия, безумни репортажи, безумна некомпетентност и безумна незаинтересованост се леят от безумието на журналистите ни. Миризмата от работата им е кратка, не повече от 3-дневна, но отеква много на дълбоко в душите на хората, които свикват да се интересуват от магии, които се правят с пичи косъм, от това кой на коя е бутнал шперца, дали една или друга си пере дантелените прашки и дали ще се мре в днешния ден от дъжда, от слънчевите лъчи, от вятъра, от въздуха или просто щото трябва. Помията, наречена българска журналистика, ни кара да съберем няколко разработки, които като видим или чуем, почва да ни се повръща зверски. Това са едни от най-тъпите неща, бълвани от медиите. Чети и не се ядосвай прекомерно, за да не стигнеш като нас до хапчета.

Опасна жега! Ще се мре! Само да стане лято, веднага се започва с такива заглавия по сайтовете и вестниците. Телевизиите също са на фронтална позиция, като опасността от умирачка е в централната емисия, в прогнозата за времето и в сутрешния блок. Каква е истината? Подпухнали репортерки маат свински ребърца и пият газирано в топлото време, от което им става зле и жега, за да се сетят, че от това, разбираш ли, става материал. Когато дойде зимата, всичко се променя на “Кучи студ! Ще се мре!”. Чели сме още, че дъждът пък е опасен за костите, а вятърът за кожата, изобщо ако искаш да загинеш в адски мъки, брато, вярвай им.

Колко пари ще ни излезе празничната вечеря? Всяка година е едно и също. Некви с микрофони питат хората какво ще има на трапезата им и колко ще струва партито за Нова година, за 14 февруари, за Великден, за Гергьовден, за Петровден. Ебати уникалния репортаж! Да ти е кеф да си срежеш вените по дължина в топла вана. Истината е, че на репортерите не им пука колко пари ще дадат за празничната вечеря, защото повечето от тях взимат хубава цифра.

Пролетната умора Как да я борим? Как да я познаем? Какво да ядем, кога да пием, кога да ебем, кога и как да живеем? Пролетната умора е като Станка Златева след основно и три рунда десерт – тежка, потна и не мирише добре. Ще я борим с позитивно мислене и късметчета от кафе. Писнало ни е от едни и същи работи и журналистическа импотентност. Пролетната умора не е никва умора, просто яж и си носи новите дрехи, брато. След секс задължително яж, знаем, че се раздаваш. Българските журналисти биха искали да ти кажат и това, но понеже е прекалено кратко и прекалено истинско, не става.

Задръстванията по празниците “Километрични опашки по магистрала “Хемус” или “Голямото преселение започва от днес”. Живи връзки от мястото на събитието. Камери, микрофони, батерии, стативи. Репортери се включват в новините и предават ексклузивно, че хората няма да стоят в столицата за празниците. Нечувано! Не мигаме и не преглъщаме от вълнение. Залък хляб в едната ръка, бира в другата, а напрежението в стаята от този изумителен съспенс е толкова тежко, че можеш да го режеш с нож. Изпаренията на бензин, псувните и клаксоните от задръстванията влизат от телевизора в стаята, после ти става лошо от тебе си, че си ги слушал изобщо и си им дал шанс. Три дни по-късно новината вече търпи жестоко развитие: “Софиянци се завръщат” и отново “Километрични опашки по магистрала “Хемус”. Аре бе! Нема ли край тая мъка?

Парното поевтинява през май Това го чухме от една новинарска емисия и ни се наложи да си купуваме друг телевизор, защото на плазмата кинескопите не се сменяват. Кажете честно, колеги, наистина ли през май месец няма да се греем на парно? Само като чуем Топлофикация и си знаем, че тая новина сме я чували и преди.

Депресията след лятната ваканция Преди дни по телевизията чухме някакъв психолог, който даваше съвети на зрителите как, аджеба, да преборят депресията след лятната ваканция. Чети внимателно, брато – депресия след ваканция. Чаткаш ли? Каква депресия, бе, куре?! Нали сме почивали до вчера! “Ефектът е поразяващ, когато вземете мида или рапанче от морето, където сте прекарали вашата почивка и си го занесете на работното място. Така то ще ви напомня за хубавата почивка, която сте си прекарали”, коментираше психологът, който навярно е с памперс и взима лекарства със зелена рецепта. Ние засега не, така че си запушваме ушите като Джоуи.

Клишета Крадците винаги са нагли, мерките са драконовски, сезонът е пред провал, хората оцеляват, алармират, споделят пред еди-кой си, убийците са добри съседи, еди-какво си време посрещна еди-кой си отбор, треньорът умува тактиката, играчите се готвят на 100%, контузията е неприятна, стана ясно и предстои да разберем, кредит на доверие, оставката се хвърля, прокуратурата погва, избягали в неизвестна посока, еди-кой си излиза за победа… Накрая те молим да се шибнеш по челото веднъж, тъй като сме ти приготвили умопомрачителни статии от вестници и едно специално видео.